П-р Лучев защитава тезата, че повечето текстове, които съставляват Петокнижието (или ерейската Тора) са написани от свещеници, които не само са били „книжовниците“ в Израел, но и хората, които са носели пряка отговорност за разясняването на Закона. Съдбата на свещеническата прослойка и повратностите на историята са отразени в техните спомени за миналото.