„Напразно ли съм очистил сърцето си?“ п-р Д.Лучев 29.11.2017

Всеки християнин поне веднъж си е задавал въпроса: напразно ли съм очистил сърцето си? И ако стремежа на сърцето ми е чистота и святост, къде е благословението, което би следвало от това? П-р Д. Лучев поднася своите разсъждения по въпроса в посланието, което отправя до нас, като се опира на думите на псалмопевеца Асаф, написал Пс.73. Тук се поставя и друг смущаващ въпрос: въпреки, че Бог е справедлив и всемогъщ, нечестивите често благоуспяват, докато ония, които Му служат преминават през много страдания. Псалмистът, верен на Бога се обезсърчава сравнявайки своите страдания с несметно лесния живот и щастието на мнозина от нечестивите. Д. Лучев насочва вниманието ни към преломния момент за Асаф – влизането му в Божието светилище. Там псалмистът прозира истината за бъдещия свят и това му дава сила да преодолее кризата на вярата си. Разбираме, че ако през краткия си живот оценяваме нещата единствено според нашия ограничен човешки ум, със сигурност ще се обезсърчим. Но чрез откровенията в Светая Светих можем да завършим земния си път с вяра в добротата и справедливостта на Бога. Това е позицията, която води към победа: в този живот, независимо от всичките му проблеми, най-доброто за нас е близкото общение с Бога. Нека нечестивите благоуспяват. Това може да им се случи само в този живот. А за нас, търсещите богатство и живот е Самият Бог, Който ни укрепва в силата Си и накрая ни приема в славата Си. Ако сърцата ни са чисти, ние ще виждаме Бога още тук и сега, няма защо да се тревожим за неправдата около нас. Чистото сърце улавя Божиите мисли, прави ги свои сега и се свързва с Него непрестанно…

КАТЕГОРИЯ:Проповед ЕТИКЕТИ:

Advertisement

No comments yet... Be the first to leave a reply!

Leave a Comment

 

You must be logged in to post a comment.