„Както на небето…“ п-р Димитър Лучев 24.12.2017
“Да бъде волята Ти, както на небето, така и на земята” е фрагмент от молитвата, с която нашият Господ ни учи да се молим. Този съществен фрагмент е обусловен от идеята, че небето и земята са свързани не само с една обща воля, но в един общ замисъл. Молещия се трябва да разбере, че той/тя е ключов фактор в осъществяването на този общ замисъл и по-конкретно в синхронизацията на земното с небесното. Християнската вяра ни задължава да считаме, че всичко, което се случва на земята, било то добро или зло, вече се е случило в небесата, но как тази мисъл трябва да ни помага да разбираме най-тайнственият момент от историята на човечеството – боговъплъщението? Това е въпросът, върху който п-р Лучев ще размишлява в тази първа част от своето поучение за рождеството на Спасителя. Раждането на Божият Син е разказано с най-големи подробности от евангелист Лука, но по какъв начин случващото се на земята има своето основание в небесната реалност, ще бъде описано единствено в Откровението на Йоан. Йоан получава видение за това как раждането на Исус се случва в съзвучие със своя небесен първообраз – раждането на детето-цар в Светая Светих на небесният храм. Това раждане, според твърденията на п-р Лучев възстановява една много древна традиция останала в забвението на историята – раждането на еврейските царе, които по силата на Давидовия завет, след като биват новородени от Божият Дух са осиновени от Бога. Всичко това се случвало в акта на тяхната коронация и въздигане върху Господния престол. Царете, осиновени от Бога трябвало да бъдат разпознати като Божи синове не само от хората, но и от техните небесни събратя – ангелите. Древните евреи са знаели, че раждането на всеки нов цар предизвиква недоволство както у земните царе, които били врагове на Израел, така и в духовните чинове управляващи земята.
Раждането на Богочовекът е не само възстановяване, но и кулминация на тази древна традиция, за която ще разберете повече в самата проповед.
No comments yet... Be the first to leave a reply!