„Отхвърлен“ – п-р Д. Лучев 21.01.2018

Отхвърлянето е една от най-преобладаващите пречки за духовна зрялост в Христовото Тяло днес. В това поучение п-р Лучев разнищва тази болна тема, с надеждата да ни приведе по пътя на изцелението. Всеки човек се ражда с из конната нужда да принадлежи на някой и нещо; ражда се напълно беззащитен и с непрестанно търсене на начини да бъде приобщен. Извън Едемската градина това чувство придружава всеки един човек и в процеса на това търсене непременно той се сблъсква с отхвърлянето. Това е чувството, което кара човек да си мисли, че той не е харесван, признат, ценен или приеман. То се проявява не само там, където има недостатъчност, но и свръхдостатъчност. За съжаление най-тежките деформации на личността са в следствие на отхвърляне. То е силата, която руши човека от самото начало и ако той не се справи с него, ще бъде рушен непрестанно. Хората пропити от усещането за отхвърляне, се вглъбяват в чувствата си, което от своя страна, създава през годините една фалшива идентичност. П-р Лучев илюстрира това с два контрастни примера от Библията: Саул и Давид – двама царе, избрани от Бога; два живота белязани с отхвърляне; два напълно противоположни начина за справяне с него. Есенцията, която Д. Лучев изважда от тези истории, ясно ни демонстрира как трябва и как не трябва да постъпва един отхвърлен човек. Оказва се, че това чувство води до две опции за действие на човека: или „аз сега ще им разкажа играта (отмъщение); или „аз ще избера пътя на себеразпятието за тях“ (жертвеност в името на любовта). В заключение на своите разсъждения, п-р Лучев ни предлага и най-истинският образ – примерът на Христос – образът на изцерението ни! Нима има по отхвърлен и по презрян от Нашия Господ? Но именно Той ни показа как да се справим с отхвърлянето и да продължим напред. Колкото и силна да е болката в нас и всички да ни презират, дори огорчението да е пуснало дълбок корен и да нямаме сили да простим – винаги има надежда, и тя е Самият Христос. Бог допусна Синът Му да поеме цялата човешка жестокост в Себе Си, за да донесе нашата свобода. Ето защо завинаги от раните на Христос тече живот! Запитай се: а от моите рани какво тече?

КАТЕГОРИЯ:Проповед ЕТИКЕТИ:

Advertisement

No comments yet... Be the first to leave a reply!

Leave a Comment

 

You must be logged in to post a comment.