„Шествието на Давид като предобраз на влизането на Христос в Ерусалим“ част 2 I п-р Д.Лучев 14.04.17

В тази втора част на своето поучение, Д. Лучев продължава да разкрива духовните истини скрити в шествието на цар Давид и тяхното отношение към събитията от живота на Христос. Давид организира бурно шествие, за да прикове вниманието на народа върху Оня, Който е невидим, но Който обитава между херувимите на ковчега – Царят на цялата вселена. В този акт Давид явно демонстрира Кой е по-важен от него, смирявайки себе си в името на това Царя на Царете да бъде издигнат! Внасянето на Ковчега в Ерусалим трябва да се счита за “завръщането на Бога”, защото Ерусалим някога е бил град управляван от Мелхиседек – царят-първосвещеник служел в храм, за който Библията не е съхранила свидетелство. По същата логика на внасянето на Ковчега, Исус влиза в града не, за да се самопровъзгласи за Цар и да царува, а за да донесе Божието присъствие. Докато хората считат, че техния цар идва, Христос има друга мисия – Той знае, че е Помазаникът, Който трябва да принесе Себе Си в жертва за народа. Христос също като танцуващият цар Давид се разголва, като съблича Своята Божественост, съблича дори живота Си, за да може да гарантира Своето присъствието сред народа. Шествието завършва с „Месиански банкет“, на който царя дава на всеки хляб и вино – това са символите, които изобразяват Господното присъствие. Те са и даровете, които непрестанно ни възпоменават жертвата на Царя, които разчупваме на Евхаристийната Трапеза и чрез които вкусваме и разбираме, „че Господ е благ”!

КАТЕГОРИЯ:Проповед ЕТИКЕТИ:

Advertisement

No comments yet... Be the first to leave a reply!

Leave a Comment

 

You must be logged in to post a comment.