„…така и на земята“ – п-р Димитър Лучев – 25.12.2017

В тази втора част п-р Лучев доразвива своята теза свързана с раждането на Христос като Юдейският цар, филиза израснал от Есеевия пън. Раждане, което напомня една много древна традиция останала в забвението на историята – раждането на еврейските царе, които по силата на Давидовия завет, след като биват новородени от Божият Дух са осиновени от Бога и получават титлата “Божий Син”. Всичко това се случвало в акта на тяхната коронация и въздигане върху Господният престол (Пс.2). Царете, осиновени от Бога трябвало да бъдат разпознати като Божии синове не само от хората, но и от техните небесни събратя – ангелите. По аналогията на земните царе, които се раждат първо от земни баща и майка, а след това от небесни, при Христос в мига на раждането Му – Бог Му става Отец, а Светият Дух – майка. По земен начин се изобразява една небесна реалност. Разликата се крие в това, че докато земните царе се раждат веднъж естествено и веднъж свръхестествено – веднъж в дома на родителите си и веднъж в храма на Бога при тяхната коронация, то при Христос това не е необходимо. В раждането на Божият Син всичко се случва в един акт, тъй като в сравнение с останалите, Христос е Богочовек. Дали хората обаче разпознават Своя Господар и дали има кой да се преклони пред Неговото господство? Бог е верен от древността до днес да говори по различни начини, ето защо според п-р Лучев в евангелието на Лука виждаме ангели, които носят вестта на овчарите, тъй като еврейският народ е народ на откровението – те виждат небесно-земната реалност. То еванг. на Матей ни дава друг фокус – звездата, която води мъдреците от изток, като различен начин, по който Бог говори, но този път на езичниците. Едните имат право да четат небесни знаци, другите чуват ангели, но и двете откровения водят до едно и също място – яслата в обора. Мястото, където завършва пътя както на старозаветната религия, така и на езичеството, защото там се ражда новото – Христос. И за двата пътя се ражда Божият Син, Който чрез изкуплението разгръща Себе Си за всички народи по лицето на земята. Както в Христос небето и земята се обединяват, така и в нас се случва същото, защото ние не сме свои, а Негови и като такива всеки един от нас е носител на мир по земята, и ние също придобиваме правото да бъдем царе-свещеници като Христос. Това е смисълът на християнството изтичащо от откровението, което сме получили като Негови синове и дъщери. Замисли се: проводник ли си на този мир с живота си? Свързваш ли хората, които още се лутат в този свят с небесната реалност?

КАТЕГОРИЯ:Проповед ЕТИКЕТИ:– |Димитър 25.12.2017 Awakening земята Лучев на п-р Проповед ТАКА.