Събаряне на крепости | Крепостта гордост – п-р Д. Лучев – 19.11.2017

Най-основната крепост, с която се раждаме и умираме ако не я съборим, е гордостта. Проблемът гордост първо започва в ангелския свят, заразява го, завлича и сваля на земята част от него, а накрая пропива и човечеството. В това послание п-р Лучев адресира крепост, която се отнася до всеки един човек – никой не е подминат от гордостта – онази надута самоувереност, която се проявява ту явно като „надут балон“, ту тайно се крие в нараняванията и огорченията ни. Имаме ли обаче смелостта да си го признаем и да се изправим пред нея? Само ако това се случи ние влизаме в една от най-важните битки за себе си. Всеки от нас, при новорождението си, излиза подновен от реката и влиза в новия живот с Бога, но на другият бряг го чакат градове, които трябва да бъдат завладени. Това са крепостите, които сме изграждали със старият си живот. Колкото повече крепости съборим в себе си, толкова повече „мляко и мед“ ще тече в живота ни. Умирането за себе си, на първо място е сваляне на обвивката на гордостта от сърцето ни, защото именно тя пречи на Божият живот да тече през нас и да ни обновява. Д. Лучев ни предлага два начина за справяне с гордостта: или се разгръщаме за Божията любов и й позволяваме тя да разгради гордостта в нас и да ни смири, за да получим благодат; или чрез страдание – идва и ни смазва с голямата „диканя“ многократно докато се „разпукаме и обелим тази твърда обвивка“, която ни е обгърнала. Бог е в битка заедно със самите нас за самите нас. Той не ни е противник, Той умря заради нас и е готов на всичко, за да влезе в битките за събарянето на крепостите в живота ни.

КАТЕГОРИЯ:Проповед ЕТИКЕТИ:

Advertisement

No comments yet... Be the first to leave a reply!

Leave a Comment

 

You must be logged in to post a comment.