Събаряне на крепости | Крепостта лъжа – п-р Д. Лучев – 3.12.2017

Поредната крепост, с която всеки християнин се сблъсква лице в лице, и която трайно се настанява в сърцето – е лъжата. В това свое послание п-р Лучев отправя поредния призив за събаряне на крепости в живота ни и доближаване до „млякото и меда“, които Бог е обещал за всеки от нас. След спасението и преминаването на реката, човек започва битките със самият себе си – битки за събаряне на крепости, в които сам се е укрепил; битки с плътта, с пороци и навици, изграждани дълги години. Лъжата (всяка неистина) е една такава крепост, която се появява веднъж в ярките си багри и се настанява някак трайно, защото става удобна в различни ситуации на живота. Д.Лучев извежда най-честите причини за това човек да прибягва до лъжата: да се скрие; да се спаси от опасност; да постигне нещо; да впечатли или създаде фалшив образ за себе си. Най-общо можем да заключим, че лъжата е краткия път към нещата; пътя на най-малкото съпротивление. Тя е като пастел – облича всичко в ярки, но преувеличени цветове. Духовният човек обаче носи образа на Бога в себе си и колкото повече позволява на този образ в него да расте, толкова повече крепости ще падат в живота му. Пътя на свободата е пътя на Духа, затова е важно да съблечем стария човек и да го погребем веднъж завинаги, единствено тогава можем да се облечем във възкресенската дреха на Христос. Лъжата в живота ни трябва да бъде разрушена в две посоки: първо пред самите нас, а след това и пред другите. Най-опасната лъжа за вярващия е религиозната, защото който е решил, че само с „пришиването на нови кръпки върху старата дреха“ ще се случи чудото, е най-заблуден. Христос обеща новото вино, което има за нас да се излее в нов мях. Виното е благодатта и силата на Духа, а новият мях е нашият нов живот в истините на Христа.

КАТЕГОРИЯ:Проповед ЕТИКЕТИ:

Advertisement

No comments yet... Be the first to leave a reply!

Leave a Comment

 

You must be logged in to post a comment.